Сградата е решена на пет надземни и едно подземно ниво и е разположена в централната градска част, в непосредствена близост до най-оживената търговска улица – бул. „Витоша“. Строителното петно дава възможност за построяването на сграда с четири изложения и един единствен застроен калкан – факт, който е използван за максимално ослънчаване и постигане на пространства със свободна планировка.
Основната цел при разработването на проекта е да се създаде обект, съобразен със съседния архитектурен паметник, с който новата конструкция е на калкан. Новият архитектурен обект е вписан в околната среда така, че да доминира над старата градска структура, без да стои като напълно чуждо тяло, а да изглежда като естествено нейно развитие. За изходна точка при формообразуването е използван пластично „деформираният“ корниз на старата къща-паметник, благодарение на което двете сгради съществуват „в една кожа“. Постепенното конзолно наддаване на корниза в края на сградата и преминаването му в калкан с косо слизане до нивото на терена завършва композицията и едновременно с това я „обръща с лице“ към бул. „Витоша“, като създава контрапункт на кулата и трети завършващ елемент на силуета (след кулата и фронтона на старата къща). За разработване на фасадата са използвани два основни материала – цинк и стъкло. Цинкът от покрива на старата къща продължава в покривната обшивка на новата сграда и преминава в западната фасада, разработена като плътна пластична стена. Фасадата е декорирана с „парчета пейзаж“ – колаж от отразените в обемните, неподредени прозорци небе, зеленина и стари сгради, които ефектно подсилват плътността и монолитността на самата фасада.
Стъклото – прозрачно, матово и бяло – оформя лицето към улицата, като играе с призрачното смесване на отраженията на околната среда и прозиращите от вътрешността на самата сграда цветове и форми. Това хвърля абстрактна връзка между двете сгради и заобикалящата ги среда, като отваря толкова нива на възприемане и дълбочина, колкото зрителят е готов да различи.